♥ ´¯`*•.¸¸Є∆ứҢگŤвﻍĤǻ ´¯`*•.¸¸ ♥
Жена си вече дъще ти,
жена на тридесет и три,
моя слънчева отмяна,
моя радост, мъка и сълзи!
Ако теб в живота си те нямах,
какво ли би било тогава....?
Спъвах се и често падах,
но вдигаха ме твоите очи,
и пред дилема щом заставах,
решението бе самата ти,
за тебе трябваше да оцелявам
и да се пресътворя дори...
Днес, когато всичко осъзнавам,
от грешките ми ме боли
и сълзите твои не забравям,
когато лягахме със теб сами...
приказки не искаше да слушаш,
пораснала отдавна беше
за тях и детските игри,
задаваше въпроси само ти...
неудобни бяха те за мене,
мълчах и криех влажните очи...
Тъй много, дъще, съжалявам
за тишината в стаята ни тъмна,
за неспокойните ти сънища,
за детските несбъднати мечти,
за извървяните от теб до мен
трудни и трънливи пътища...
По тях ти често беше жадна,
глезени боляха и пети,
но никога на колене не падна
и всяка пречка подеби...
Такава и до днес остана,
нищичко не те сломи...
Разговаряме със теб отдавна
като две приятелки жени,
наричаш ме ти майка славна,
такава ли съм, ти, сърце... кажи!
Дейзи Патън
02.09.2011
Йоханесбург
© Дейзи Патън Todos los derechos reservados