Очите ми ти искам да склопиш!
И не плачи! Ще свикнеш, че ме няма!
Аз искам само миг да помълчиш
за времето когато бяхме двама
и нощем падаха безброй звезди,
а аз си пожелаавах да те имам
до края, до последните ми дни!
С мен да бъде моята любима!
Вече си свободна и сама,
но не искам все сама да бъдеш!
Ти си ангел, истинска жена!
И съдбата си недей да съдиш!
Само спомен ще остана аз
за една любов неповторима!
Ще те будя в късен нощен час,
ще те погледам и ще си замина!
Животът е пред тебе, разбери!
Така го изживей, като за двама!
Посрещай с радост утрешните дни!
Животът е един и втори няма!
16.09.2019 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados