23 mar 2011, 19:39

Към една непозната жена 

  Poesía » Otra
1402 0 2

Не съм те срещала. Не те познавам.

Не зная руса ли си или тъмнокоса,

но иска ми се да ти бях задала

болезнените няколко въпроса.

 

Дали това били са първи трепети

и първо влюбване - жестоко като рана?

Младежът после смачкал е сърцето ти,

но спомен жив след него е останал.

 

Или той женен бе и те измами,

разказвайки, че бракът му е грешка?

Във чуждите постели, по таваните

горели сте от страст. И... шах със пешката...

 

А може би в законно брачно ложе,

де любовта изместиха тревогите,

внезапно бурна нощ начало сложи

на нов живот? И две деца били са вече много...

 

Каква е истината - няма да узная.

И... по-добре. Тя нищо не променя.

Харесва ми така да си гадая...

Сценарии, измислени от мене.

 

Любов било е. От романите - красива,

която двама дУши, две комети

внезапно сля. За да засвети жива

звездица малка и безименна - детето.

 

Не те познавам и не съм те мразила.

Напротив! Господ здраве да ти дава!

От своето дете си се отказала...

Благодаря за жеста! Майка ме направи!

 

.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??