Към егото

22 oct 2014, 14:09

Poesía » Filosófica

548 0 0

Не посаждай катранени стръкове

там дето крехко расте

вяра в зародишни кълнове,

че буди летаргично сърце.

Не заставай ненужно на пътя ми,

не знаеш как се плете

доверие с' струни опънати

в два края на бурно море.

И недей да издигаш във култове

на общия човечен олтар

небе с' звезди-себелюбие,

че човек за човек не е хубаво...

Да бъде мним господар.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.