4 jul 2007, 14:36

Към хоризонта 

  Poesía
764 0 11
Отворете очите си! Кръглите юрти
са се слели невинно с пейзажа.
Животът кипи. Пустошта е илюзия,
степта всеки миг съзерцава.
Всеки конник, който минава оттук,
всеки воин на синьото слънце.
Всеки, който реши да премине отдвъд
суетата. И тръгва по пътя.
със стъпките на утрото в тревите.
А хоризонтът свети - необятен.
Притихва вятър. Слънцето - пастир.
Душата и степта - по равно жадни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??