Към моята дъщеря
За първи път когато те видях,
сърцето ми от радост онемя,
в ръцете си как само те държах,
ти мила, моя, скъпа дъщеря.
За първи път когато ме погледна,
очите ми изпълни със сълзи,
и сякаш в мен душата ми възседна,
трона на щастливите бащи.
За първи път когато се усмихна,
леда във мене разтопи,
бурята в сърцето ми утихна
и моят свят се промени.
Сега ти спи във коша сладко,
а аз ще пазя тебе през нощта,
защото, мила, истинският татко,
до края бди над свойта дъщеря.
Иван Христов Бодуров
© Todos los derechos reservados