Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени.
Лунният прах сребро сипе в съня.
Звездите палят светулкови свещи.
Души се сливат свято в любовта,
далеч от злоба, завист и лъжи.
Зората ръси тайнствено росата.
Лъч слънчев я реди на кристали.
Кафето разнася в ухания аромата.
За ден нов, Бог с любов ни погали... ...