Когато луната се пука без време,
във нощ, във която умират звезди
и споменът мърка в леглото до мене,
във мислите мои отново си ти.
Тръгнах отдавна, без спомен за вчера,
потърсих те в нечии чужди очи,
през дните вървях все толкова твоя
и себе си лъгах-ще спре да боли!
Вярвах, дъждът ще измие до бяло
всичките чувства останали в мен,
като свещ пред олтара, почти догоряла
продължаваш да светиш със пламък студен. ...