КЪМ НОВ ЖИВОТ
Сърцето му е свито като зъзнещо дете
със съзнание, обвито в мрачна пелена.
Душата му копнее по отминалите времена.
Защо в спомените чувства се добре,
макар да го обливат с водопади от тъга?!
Сякаш забравил да живее във времето сега,
връща се към миналото – там на брега,
където щастие броеше, както песъчинки във нощта.
Така животът преминава в хлад и самота,
а серпентината се спуска надолу в пропастта,
където непрогледната тъма
оставя го без вяра, без жажда за борба.
Приятелю, недей... Отърси се от това!
Отвори очи за настоящето сега –
то неумолимо чука на твоята врата.
Смелостта си призови и знай –
както миг се в шепи не лови,
така не ще се върнат миналите дни.
Доброто запази и себе си познай –
това е същността и борба докрай!
Трудности ще има – едни ще победиш,
пред други главата горда ще склониш,
но поуки ценни ще са твоята награда,
а приятелското рамо – твоята отрада.
Силата е в теб – напред ти продължи,
а когато стаята е празна – надежда не губи!
Знай, че в тъмнината на нощта
небето не остава без нишка светлина –
звезди мъждукат или тихата луна
свети в мрака и чака си деня.
Светът за нас е сътворен,
дух на нас е тук дарен.
Търси и вярвай в утрешния ден,
а когато станем пепел ний от тлен –
предстои ни ново обновление,
метаморфоза и друго проявление...
Живот за нас във бъдно измерение!
© Камен Тодоров Todos los derechos reservados