КЪМ НОВ ЖИВОТ
Сърцето му е свито като зъзнещо дете
със съзнание, обвито в мрачна пелена.
Душата му копнее по отминалите времена.
Защо в спомените чувства се добре,
макар да го обливат с водопади от тъга?!
Сякаш забравил да живее във времето сега,
връща се към миналото – там на брега,
където щастие броеше, както песъчинки във нощта.
Така животът преминава в хлад и самота,
а серпентината се спуска надолу в пропастта,
където непрогледната тъма ...