Обичам те нежно през всяка минута,
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя,
понеже покварата в тебе шепти
и черни наивните бели мечти...
Ще скитам самотен през мрака в пороя…
Но зная – от мрака се ражда зората
и скоро пак всичко ще бъде добре.
От днеска забравям очите море,
в които се давех от скръб непозната.
От днеска забравям за твоите страсти
и бодро поемам към новото щастие!
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados