Оазис на моите мечти,
дъх затаих аз по тебе
и небето с огнен вик
настръхна в такт с мене.
Лагуната е много синя,
пътят е далеч.
Мислите се носят по вълните.
Нека винаги сме заедно с теб
и все така да знам, че ме обичаш.
Оазис на моите мечти,
бреговете ти са много чисти.
Мога ли и аз, кажи,
като тях да засияя чиста?
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова Todos los derechos reservados