Вечерно се разхождам... онемяла,
по пътища виновни... без посока.
Към себе си се връщам... закъсняла.
(Прегазих самотата - едноока).
И взирам се в мъглата, ослепявайки.
А локвите се смеят иронично.
Луната се удави в силуета си,
крещейки в тишината... акустично.
Прелитна гордостта ми, като скитница,
обидена от плахата ми същност.
Съдбата ми - почерпена орисница,
залиташе паважно... с артистичност. ...