Върви си, сеячо. Тука нямаме ниви.
Ръждясват отдавна браните криви.
Засяли сме всичко с мак и със къклици,
и държим във ръце не дикани, а бъклици.
Ти със работи празни недей се измъчва!
Я ела, поседни с нас на масата в кръчмата.
Да попееме песни, и да пием и плачем –
от това се нуждаем, не от разни сеячи.
(вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/prevodi/seyach-2)
© Cucurbita Maxima Todos los derechos reservados
Георги, само реализъм - но щом така го усещаш...