ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
18 sept 2011, 16:38

Към теб 

  Poesía » De amor
969 0 24

Див жребец, всяка нощ, галопира към тебе в съня ми,

цвили в летния мрак, оскотял от  камшичния хлад,

тътне пулсът в гръдта и пръхти полудяла страстта му,

сякаш токче забила си в хълбока негов,  крилат...

 

Самодивски коси си разплела в светулково злато

и дъхът ти  звезди, уморени от болки, рои,

и омайното биле в отвара за грях - хубостта ти -

мойте чувства, до дъно, с изгарящи мисли пои...

 

Всеки миг, щом  докоснат е с твоята длан, капка дъжд е

и вали денонощно помитащ, копнежен порой,

бяга буйна реката, познала твърдта на брега си,

устремила пенлива снага към морето от зной...

 

навълнила безумие мътно, помитащо жажди

от напукано тихо очакване в зрялата ръж,

сътворила от сушава орис мечтаното раждане

на жътварската песен, ехтяща в душата на мъж...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??