Аз реших да те забравя -
в болките си угнетен
ти оставаш чужд за мен -
по-добре да те оставя.
Полета ми смел към теб
ти сломи с усмивка тъжна -
не, душата не е длъжна
с твоята да носи креп.
Колко ми е жал за теб,
но да те спася не мога
чакането да се слеем
ме остави в изнемога. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.