На тебе Господи се моля в тъмнина,

за верен път, посока, светлина.

Израснах аз във мрачни времена,

безбожни, пълни със духовна нищета.

Режим с жестоки комунисти,

във детството решаваше съдбите.

Без вяра хората държаха в страх,

а твойто име взимаха за грях.

Но падна в миг властта безбожна,

а вярата ми вече е възможна.

Ала израсъл в бездуховен мрак,

дори да се помоля аз не зная как.

И миг след миг във моята душа,

аз дупка чувствам, празнина.

Без вяра чиста вътре тя в все сама,

път трябва да намеря, светлина.

За туй на теб се моля, ти прости ми,

и над душата моя грешна се смили.

Молитвата дори не ми е по закона,

не зная твоята уредба нито пък канона.

Но силата ти чувствям я, разбирам,

към тебе път да търся аз избирам.

И пътят да е тежък там през планината,

аз връх ще изкача и с раните по ходилата.

Кръвта на жертвата и вярата във кръста,

премам бе да турям в раните ти пръста.

Но моля помогни ми да науча правилата,

в дома ти аз наяснно да съм със нещата.

Ти пътя покажи ми и посоката за твоя дом,

със радост тръгвам аз към него тичешком.

И чиста вяра за душата своя да открия,

и съд да нямам, с шепи от водата ти ще пия.

И за последно моля те, щом стигна си аз края,

вратите отвори ми само за да зърна рая.

А после волята ти  ако е такава, ти бутни ме,

там долу в тъмнината вечна отпрати ме.