Не търся ни метафори, ни рими –
за теб да ги вплета в изящен стих.
Не смея да те нарека "любими",
и със мечтите вече се простих.
Защото съм една къпина дива:
ни цвят, ни сладост...
(Как ли ме избра?)
Защо ли питам? – Гледаш ме щастливо.
А туй, че съм къпина, не е грях.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados