8 jun 2010, 18:40

Къпини за сън 

  Poesía » Otra
1301 0 25
Когато се роди викът за утре
във спящите зеници на сина ни,
когато тишината се прекръсти
пред длъгнестата плът на калдъръма -
тогава ще съм вече дъх на лозе,
на пушен дъб и сухи сини сливи.
Ръката ми е есенно подножие.
Сълзите ми се учат да преливат
единствено навътре и обратно
към извора на първата си стряха.
Не ги търси. Сами ще те отгатнат
по шумкащия детски отпечатък, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??