Вървях,
пред мене беше мъртвата пустиня
и все така до третата година.
За тези три години
душата ми загина,
започна да прилича досущ като робиня.
Но ето, че дойде и края,
пред мен се виждаше оазис
и в него моята любима -
красива роза, кърваво червена,
ефирна, нежна, цялата в коприна.
Сама във тоз оазис, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse