Наричаха ме кървавата лейди,
защото обичах да наранявам.
Подигравах се със всички пеейки,
но уви, сега много съжалявам.
Раздирах аз всяка следваща душа,
газех всяко обикнало ме сърце.
Дойде момент, в който останах сама,
взирайки се в кървавите си ръце.
Присмивах се над всяка една сълза,
която бе изплакана зарад мен.
Подминавах всяка човешка тъга
и така всеки следващ ден подир ден.
А сега кървавата лейди тъжи,
плачеща, огорчена, наранена,
че от глупост сърцето си подари.
И кървавата лейди тихо стене.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados