9 jul 2020, 11:00

Кърви в Мастило 

  Poesía » Verso libre, Otra
724 0 0

Кърви в Мастило

 

Болят думите изрекани в самотна стая,
душа изгубена в дните на отминали години.
Истинска ли е маската на агонията,
острието галещо плътта на вината?

 

Молитвата изгаря жива лъжата,
там където жаждата е засищана с пясък.
Надеждата е единствено бесило,
където сърцето кърви в мастило.

 

Режат парчетата счупено огледало,
същността в която се е преродило.
Зверовете се раждат от ехото на човешка грешка,
зад избледнели думи, зад жестоки сенки.

 

Останало зад самотните стени,
сърцето кърви в мастило.
Над чупливата хартия изгаря,
всяка дума оставила своята диря.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??