Сухо и прашно, с дъх на треви
и с аромата на зреещи праскови,
с вече пресъхнали тихи реки,
с вкус на смокини, със слънчеви ласки...
Лято, завръщаш се в спомена пак,
сбирайки късчета огън в душата ми!
Пò си желано от първия сняг –
с топлите, ярки звезди в необята!
С пъстрия полет на птичи криле!
С обич богато, ти вдъхновяваш!
Всичко ни даде, но нищо не взе –
знаеш и можеш с любов да даряваш!