Къщата

16 jul 2011, 16:39

Poesía » Otra

1113 0 20

Къщата
в края на последната редица
сред листака подивял и виещ
килнала снага като старица
вече век скръбта си тихо крие
бурен само избуял нагъсто
пръска люта миризма нахално
птиците гостуват тук на пръсти
спомен за отминала виталност
вишневият цвят забравил радост
вече през стъклата не наднича
тичинки-сълзи блестят нахалост ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Къщата

Искате да прочетете повече?

Propuestas