КЪЩИЧКА ОТ КАЛ
... дали е от световната печал? – която върху мене се стовари,
си правя цял ден къщички от кал, дори не ги залоствам с катинари,
на двора с двете сенчести липи кова от чам и масичка за двама,
и в тия светли къщички се спи по-сладко и от в скутеца на мама,
населвам си ги с хорица добри – и всички в тях живеем като братя –
един да се събуди без пари, по "Western Union" ще му ги пратя,
без хлебец да оставя едного, в тефтера Бог веднага си го пише,
не дишам! – ако няма за кого? – живея с обич, дадена ми свише,
ако ми свърне друмник окъснял, и ще му стелна чергата си мека.
Светът е проста къщичка от кал с прозорче към душата на Човека.