1 abr 2022, 0:01

Къщичка за птици 

  Poesía
962 1 7

Къщичка за птици

 

Отлитат сиви дните, застудява...

над нервите и клатещите жици –

в небето на ноември се смаляват,

като тъга по прелетните птици.

 

Когато сме далечни, е студено –

до връхчетата в пръстите боли,

самотните ни чувства, вкочанени,

подскачат върху гаснещи трохи.

 

Изпълвайки ни, пърхат със крилата,

изплашени, от спомена кълват –

следите към забравеното лято

и тропикът – останал вътре в нас.

 

С разкъсващи следи от самолети,

сбогуване, бледнеещи искрици...

Пречиствайки тъгата си небето,

изплаква неотлитащите птици.

 

Презиращи измамната далечност,

завръщат се по края на деня –

банално, ежедневно, общо взето

и аз към теб завръщам се така.

 

Снишил се като котка, дебне прагът,

а вятърът със струна от снежец,

за кой ли път ме впримчва, да не бягам,

надсвирвайки се с входния звънец.

 

Отлитат сиви дните, застудява

над нервите и клатещите жици –

в небето на ноември се смаляват...

Душата ми е – къщичка за птици.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??