Листопад (Листопад)
13 23
13 nov 2007, 19:21

Къщите 

  Poesía » Del paisaje
1232 0 5

 

Стареят къщите, облегнати една на друга,

когато никой в този град на друг не се обляга.

Самотна, нощем сянката ми скрива се от мене

и заживява в техните комини,

а аз оставам с декемврийска вечер като тая - 

дори снегът от мен се плаши и изчезва,

веднага щом докосне раменете ми.

Усмихнати са къщите и свели покриви,

споделят мислите си и се бранят от вика на вятъра

и сякаш взаимно отразяват белотата на стените си,

и сякаш взаимно се лекуват от страха си -

страхът от тая неизбежна преходност.

О, къщи мои, под тоя ураган на времето! -


Как искам аз от тленността да ви избавя -

но знам, че също като ваште тухли

и аз споена съм от кал.

© Листопад Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чудесна си!
  • Разплака ме ... Много силно въздействащо !
  • +1 към предния коментар... Такива стихове ме оставят без думи!! (:: Усмивки!
  • Много красиво стихотворение.
    Те къщите живеят своя си живот като нас.
    Драго ми беше да прочета. С много обич.
  • Повече от прекрасно!!! Наистина е много красиво!!!
    Поздравявам те!!!6+
Propuestas
: ??:??