/Вдъхновена от един виц/
Веднъж седял си Господ сам,
когато срещнал го Адам.
С умислен поглед той се взлил
и тъп въпрос на Бог забил.
- Кажи ми, Боже, как така
от Ева стори - за беля,
ти най-прекрасната жена?
А Бог с усмивка го дарил
и отговора му хвърлил.
- А как, Адаме, инак ти,
ще луднеш в нея до уши?
- Кажи ми, Боже, що тогаз -
Адам попитал с тъжен глас, -
не й остави ум в главата,
че най-глупава е на земята?
Превил се Бог от смях завчас
и рекъл с гърлен, силен глас:
- Че, ако глупава не бе така,
как щеше да те люби тя?
И хукнал през глава Адам
да търси в Рая оня храм,
където, без много да се бави
с нектар късмета да удави!
© Поли Todos los derechos reservados
Това бе целта на този стих все пак, да накара някой да се смее
Благодаря ти мила и бъди много усмихната и щастлива