8 may 2006, 13:11

КЪСМЕТ 

  Poesía
929 1 8

/Вдъхновена от един виц/

Веднъж седял си Господ сам,
когато срещнал го Адам.
С умислен поглед той се взлил
и тъп въпрос на Бог забил.
- Кажи ми, Боже, как така
от Ева стори - за беля,
ти най-прекрасната жена?
А Бог с усмивка го дарил
и отговора му хвърлил.
- А как, Адаме, инак ти,
ще луднеш в нея до уши?
- Кажи ми, Боже, що тогаз -
Адам попитал с тъжен глас, -
не й остави ум в главата,
че най-глупава е на земята?
Превил се Бог от смях завчас
и рекъл с гърлен, силен глас:
- Че, ако глупава не бе така,
как щеше да те люби тя?

И хукнал през глава Адам
да търси в Рая оня храм,
където, без много да се бави
с нектар късмета да удави!

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се Яна
    Това бе целта на този стих все пак, да накара някой да се смее
    Благодаря ти мила и бъди много усмихната и щастлива
  • засмях се от сърце, Браво!
  • Благодаря Ви от сърце!
    Радвам се, че се посмяхте!
  • Ей, Поли...ама то май си е така..!
    Поздра!
  • Знам го този виц! Умело си го претворила в рими! Разсмя ме! Поздравче!
  • И без последните 4 реда си е супер! Браво.
  • Поли, поздрави за веселото стихотворение!!!
  • Предизвика една голяма усмивка на лицето миБраво
Propuestas
: ??:??