Намерих днес... луна.
Лежеше на пътечка във гората -
кръгла, бяла и голяма. Прашна.
Огледах се.
От джоба на онуй момче,
със колелото, ли бе паднала?
„Хей, спри се! – викнах - Нещо си изгуби!”
Но то не чу и, миг по-късно,
от погледа ми скри се.
Наведох се и - затаила дъх –
я взех във шепи. Плахо.
Как само се учудих, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse