Още пари огънят ти на ръката,
макар че приятелски ти я подаде.
Нима не разбираш, грижовна съдбата
е съхранявала дълго твойте криле...
Полети към мечтите отново обичан!
Времето за теб деликатно ще спре,
да потърсиш парченцето вяра,
прибрано отдавна в едно чекмедже,
а тя на прага търпеливо ще чака -
помъдрялата, зряла, късна любов,
скрила в есенна пазва - пролетен зов...
Тя идва веднъж и веднъж си отива,
бавно във времето със звездите се слива...
D. Patton
© Дейзи Патън Todos los derechos reservados