30 ene 2022, 17:32

Късна полемика 

  Poesía
245 0 0
Подкопаваме с ями небето си-
гробове за озона ни.
Пърхут от порои стронций
засипва яката чиста на хоризонтите.
Колабира слънцето-
излязло е от шарнира си .
Луда върба
къпе се в спомена за вода...
Ще доживеем ли, Господи, и това да се случи:
от потта на слънцето влага да смучем.
Щом главата е куца
ще ходим с кокили, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??