Подкопаваме с ями небето си-
гробове за озона ни.
Пърхут от порои стронций
засипва яката чиста на хоризонтите.
Колабира слънцето-
излязло е от шарнира си .
Луда върба
къпе се в спомена за вода...
Ще доживеем ли, Господи, и това да се случи:
от потта на слънцето влага да смучем.
Щом главата е куца
ще ходим с кокили,
ще играем с боклуците
на "прескочи кобила".
... А Земята, до кръглост наивната,
още надява се на помилване
от стопанина си - тая гад извратлива-
до доказване на противното.
И за такава презумпция
сме пренедостойни.
Ний от нас сме си функция,
а от нея - подробностите ѝ.
Човек - супермен?!-
Труфила от заблуди,
екология - екскремент.
Размирисва...
Зàлудо ли
историята се е трудила?
Изсекнете се докрай фалцети,
фуго в тоги, казуална Алхимийо.
Презаслужили сме за злодевствата
да ни спукат химена.
Помъчи се вкупом да ни повдигне
и ... дерайлира Кръста.
А ний
от Богочовека се разкомпозирахме.
Човекоживотни,
дий!
В уюта ни вагинален вторачени
(с екстремното си самочувствие-травестит),
ще ни завари, грачещ,
"Викът" на Едвар Мунк:
"Няма за слюнка влагица,
камо ли за чистилище!"
Планетата прединфарктно разтупкана.
Отсъдена дуспа.
Реферът свири реквием.
И най-черната Космосна дупка
тъй бедрата си ще ѝ разтвори,
както за донор единствен
безбройният му реципиент.
© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados