Подкопаваме с ями небето си-
гробове за озона ни.
Пърхут от порои стронций
засипва яката чиста на хоризонтите.
Колабира слънцето-
излязло е от шарнира си .
Луда върба
къпе се в спомена за вода...
Ще доживеем ли, Господи, и това да се случи:
от потта на слънцето влага да смучем.
Щом главата е куца
ще ходим с кокили, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse