10 jun 2009, 15:28

Късна пролет 

  Poesía » Del paisaje
1719 0 2

Слънчев лъч от залеза се откъсна,
в миг към мене полетя.
И във тая пролет късна
топлината му ме връхлетя.

Птичка във небето литна,
тя е моята мечта,
над земята пролетна и китна
се изгуби в прелестта!

Тази пролет ме събуди
и тъгата ми тогаз,
ах, поточетата луди
я отмиха - и щастлив съм аз!

Нощ звездите си разпръсна
и луната заблестя.
Красива пролет - късна,
е стоплила планетата земя.

Щурци в симфония възпяха -
среднощния покой.
И в мрака мислите замряха,
вятърът заспа и той.

© Галин Михалев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко истинско...6
  • Мн хубаво стихче,браво на теб!!!Моите позравления и 6 от мен.
Propuestas
: ??:??