13 feb 2009, 14:54

Късната гостенка 

  Poesía » De amor
1516 0 7

    Късната гостенка


Залостила здраво вратата
в сумрака на късния ден,
вече никой не чаках…
И изневиделица
някой плахо почука,
а сърцето подскочи
предчувствено.
Камбанен звън меден
здрачината разнищи.
Недочакана,
вече нечакана,
Тя – Любовта,
закъснялата гостенка
на вратата ми чукаше,
но свела глава –

нещо по-силно от нея
я беше довело…
Сърцето ми,

 на късове разкъсано
би ли я приело?
Ще я познаят ли очите ми,
от взиране
избелели?

© Цветана Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е! Браво!С пожелание, само добри гости от тук нататък в твоя дом и в твоето сърце!Обичам те лелче!Продължажай,не спирай!Пиши!
  • От любовта по-силна и могъща
    Човещината взира се у всекиго от нас.
    Пътуваме.Пристигаме.Отхвърляме.
    Поемаме.Прегръщаме.Отвръщаме.Отблъскваме.
    Дано е за добро.
    Понякога Доброто посребрява
    докато дочака в нас да се роди.
    Макар и късни в нас живеят
    хиляди посоки.Живей! Бъди!...Поздравявам те за разкошния стих!Добре дошла!
  • Толкова добрина , толкова топлота , толкова изстрадана нежност има в стиха ти , че ми се доплака ! Добре дошла и да ти е уютно тук ! Прегръдки от мен !
  • Добре дошла и от мен!Щом чувстваш любовта значи истински живееш!
    Поздрави!
  • Толкова се радвам, че си тук!Добре дошла!
    Силна си Цвети!
    Прегръщам те!
  • Поздрав!Хубаво е !
  • Добре дошла!
Propuestas
: ??:??