Късната любов на поета
"За късната любов не се говори.
Тя идва с топли длани и очи..."
mardji
Той не смее за нея да пише,
кой знае, може да стане за смях.
По-добре за пролет и вишни,
по-добре да скрие и тоя си грях.
За нея тук ще се говори,
защо е нужно все да се мълчи.
Посяла химни и раздори,
но с вечно "топли длани и очи".
Късната любов,
тя все си броди някъде край нас.
Бездомна, дръзка - чаровница клета.
Магарешко слънце изгряло за час,
изгряло да стопли само поета.
Късната любов,
но не всички като теб го приеха
това закъсняло пролетно цвете.
Като награда, като сетна утеха
за есента в сърцето ти, поете!
"За късните си любови, поетите все закъсняват да пишат..."
П. Дънов
© Христов Todos los derechos reservados