22 mar 2011, 10:50

Късно 

  Poesía
1015 0 25

Късно

 

Думите се случват късно,

много късно -

вече е погълнала душата

хапката си от солена пръст

и подава хляб и жито

някому Сълзата.

 

Толкова! И все тежи чертата -

хоризонти, блянове, копнежи,

силуети, смях, мечти...

Вятър... 

 

Събуди се! Събуди!

Стига си сънувал мъст.

Зад заключени очи

нечий свят

разпънал си на кръст.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??