Късно е вече да се обичаме - всеки от нас е поел своя път. Късно е вече да се заричаме, пак отминава забързан денят. Късно е вече да си прощаваме всяка обида, сълза или страх. Но защо и до днес не забравяме детските тайни, невинния грях? И когато случайно се срещаме се изпиваме жадно с очи. Но напразно - заскъснели сме вече - нещо трепва във нас, но мълчим. Само споменът пари в душите и обзети от тиха тъга днес за кой ли път тайно се питаме: "Може би не е късно сега?"
Благодаря на всички, които коментираха последните ми три стихотворения, срещам само хубави чувства и приятелска обич и прекрасни отзиви. Това ми дава сили да продължавам да живея и да пиша и да мечтая, и да смятам, че този свят е хубаво място и животът е прекрасен. Благодаря ви, приятели, от все сърце!
Ах ... ах ... "Тавански спомен" от Валери Петров ми е много любимо стихотворение, твоето ме подсеща за него. Не по-малко вълнуващ е твоят текст. Едно голямо БРАВО, чудесно е!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.