Беше свят,
свят на мечти и красота!
Като приказка прекрасна,
беше любовта!
Беше като слънчева усмивка,
огряваща света!
Но превърна се в болка завистлива,
която нарани влюбените ни сърца!
А сега ми казваш,
че нуждаеш се от мен!
Че би дал всичко,
за да върнеш онзи ден!
Но късно е,
за твоето "прости"!
Късно е,
обидата горчи!
Повярва ти,
на хорските лъжи!
А сега ми казваш
колко те боли!
Късно е,
ти ме нарани!
И любовта ни
с един замах уби!
© Мариета Байкушева Todos los derechos reservados
Поздрав и много прегръдки!