Късно е... за всичко може би.
За да съм твоя, за да ме имаш...
Късно е сега да кажа "Спри!",
късно е, защото знам, че си отиваш.
Рано е... твърде рано е за сбогом!
Сякаш вчера ти при мен дойде.
Искам да те върна, но не мога,
гръб обърна на моето сърце.
Рано е... рано е да кажа, че обичам.
С тебе сякаш сега сме непознати.
Мисълта за теб ме кара още повече да тичам
към моменти, които сега за теб са прокълнати.
Още помня онзи слънчев ден
и твоя поглед, пълен с хиляди сълзи,
още помня колко беше съкрушен,
когато казах: "Сбърках, моля те, прости."
Късно е сега да ми прощаваш,
късно е дори да те боли,
късно е и себе си да убеждаваш,
че такава грешка можеш да простиш.
Късно е....
Късно е...
Късно е сега да съжалявам!
Каквото имах, всичко аз ти дадох.
Но целият ми свят без тебе е измама...
Обичам те... затова и те предадох!
© Зорница Събева Todos los derechos reservados