Със страст и огън, като за последно
романс танцува циганското лято,
разгърдено, наметнало небрежно
през рамо спомени в торбата.
Танцува лудо, хич не го е еня,
че тича есента подир каруцата,
че има - няма след неделя
на портата дъждовна ще почука.
Ще приберат цигулките щурците.
Кестените ще полегнат в топла пазва
сред жълтата коприна на тревите,
където тихо лятото залязва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse