18 may 2018, 22:14

Кът в парка 

  Poesía » Del paisaje
392 0 0
КЪТ В ПАРКА
Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял!
Хвърчат от вятъра листата,
ошарват листния килим.
Възсторгва се във мен душата,
Денят ми е неповторим!
Край мен е циганското лято,
което има мека длан,
разпръсва багрите богато ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??