Кът в парка

18 may 2018, 22:14

Poesía » Del paisaje

392 0 0

КЪТ В ПАРКА
Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял!
Хвърчат от вятъра листата,
ошарват листния килим.
Възсторгва се във мен душата,
Денят ми е неповторим!
Край мен е циганското лято,
което има мека длан,
разпръсва багрите богато ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кът в парка

Искате да прочетете повече?

Propuestas