За лебедова песен нямам сили,
не съм способен нищо да изпея,
но искам ден от тебе, Боже мили,
аз като негър да си поживея.
Да вкуся искам миг от свободата,
веднъж поне с душа да се засмея,
преди да ме положат във земята,
аз искам като негър да живея.
Да имам всичко ще си пожелая.
За този миг аз всеки ден копнея.
Но, Господи, преди да стигна края,
аз искам като негър да живея.
Неистово на Теб се моля, Боже!
Със сетни сили кръста здраво стискам.
Поне минутка само ако може,
но да живея като негър искам.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
хубав стих Валентин.
Поздрав и усмивка.