Об(л)ичам се в несигурния миг
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб.
Такава съм, каквато ме очакваш.
С това очакване си все зает
и нищо друго не ти трябва.
Минава вятър време и разбърква
вълнението в песента на кръговрата.
Приижда и отдръпва се брегът –
солта отдавна ходи по водата…