valiordanov (Валентин Йорданов)
1822 1469
5 feb 2007, 0:35

Л У Н А 

  Poesía
715 0 15

Очите на луната са червени

 и не от плач - от липса на звезди.

А  моите очи са потопени

в гърдите ти - естествени луни,

 

в косите ти - вълни от водопади,

в усмивката - молитва на жена,

в походката - воал от земна радост

и грация изящна на сърна...

 

Луната мълчалива сред хармана

завижда ми, че имам си звезда

и в тази нощ, звезди когато няма,

за този свят аз вече съм луна...

 

Сърцето ми със обич ще му свети,

със ярка, еднозвездна светлина,

родена от душата на поета...

Приседнала в кръга на любовта.

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??