La Donna e mobile…                                                                          

Една Жена  със Нежновея

танцува, свирейки с уста:

за първи път в нощта до нея

се бе докоснала Страстта.

Красива, утринна, подвижна

във още  нощен аромат-

подскача весела, безгрижна

като пчела: от цвят на цвят...

Брилянтна утрин... Хлад и свежест...

Животът е неустоим,

но без усещане за нежност

и трепет, трудно обясним!...

Като Послание се носи

дошло от нощ, в която тя

се бе отдала без въпроси-

Светът да слуша занемя...

Край нея- вятър, птичи песни,

пред нея- хоризонта спрял

е все да бяга и е лесно

да иде с вятърът на бал.

И с птиците се заиграва

ако ли вятърът не ще...

Каква Жена!... Вселена цяла,

а не изследвана въобще.

Но с чудна яснота разбрала

тя женският си интерес

във прелестна самозабрава

лудува в утрото с финес...

Мъхът по младата й кожа

настръхнал от нощта стои,

че само мъжка ярост може

страстта му да успокои...

.... Една  Жена със  бързовея,

подскача, свири си с уста-

Светът се радва, птици пеят,

дървета махат със листа.

Дори звездите все блуждаят

и сменят своите места,

нали и ние от Безкрая

опитомили сме Страстта!

... Пристъпва палаво, игриво

към друга нощ и друг екстаз,

и ту подсвирва закачливо

на вятъра със Нова страст,

ту спира и цветята гали

преди напред да продължи...

.... Една Жена!... И  Бог едва ли

могъл би да й устои!...

Коста Качев