smile (Ана)
60 132
13 feb 2005, 0:18

Лабиринт 

  Poesía
853 0 5
Пронизваща болка изгаря ръцете ми,
раздаваха обич, а са празни сега,
пресъхна ручеят бистър в сърцето ми
и орисват само с тъга.

Млада съм, но тежат ми минутите,
на минути съм стара, вековна дори,
има ли смисъл да броя и секундите,
не ще ме направят по-грешна, нали?

Друмища тъмни се извиват пред мене,
търся отговори, може би смисъл
на живота, който като мъничко семе
падна в пустинна земя и ограби ми всичко.

Нима ми остана само сърцето кървящо?
Проклето сърце,  защо още туптиш!
Дори в безмълвието черно и страшно
огньове ще палят сълзите и ти ще гориш.

© Ана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??