9 feb 2024, 8:33

Лабиринтът на тъгата 

  Poesía » Filosófica, Civil
5.0 / 3
294 0 10
Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини,
а пък очите, езера замръзнали,
напиват само каните със вино
и старите вини не са си тръгнали.
От този лед единствено ни вади
рака подадена ни от човечни хора,
Любов сломяваща най-твърдите огради,
и новите надежди във простора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »