... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да трошат в зори гръбнаци, стави – и човешки черепи,
додето на „Дондуков” две и три с блюда от пиле мляко са вечеряли,
безплътни върволици от мъже са хълтали – невписани в тефтерите,
аз питам – кой увисна на въже от техните убийци? – в кариерите,
за светлото ми бъдеще мерси! – и в него ли ще тънем тъй измамени? –
а изгревът над Ловеч си виси – и камъни връз мен! – търкаля камъни.