8 dic 2011, 20:03

Лалета 

  Poesía » De amor
1739 0 9

                                             На С.

 

Лалетата поливам най-грижливо

със нежност, неизчерпана от тебе.

Защото идваш ти, но си отиваш...

А те остават моят огнен жребий.

 

Красиви. Чисти. Чак до невъзможност.

Такава е и твоята целувка -

и сладка, и горчива. И тревожна.

Но свежа като пролетна милувка.

 

Различна е. И ние сме различни -

По-сдържани и някак по-прикрити.

Уплашени от тихото "Обичам".

Стъписани пред порива в очите.

 

Защо не можем всичко да си кажем?

Защо ни плашат искрените думи?

...Една сълза от болката се ражда

и ляга като пропаст помежду ни.

 

С една сълза лалетата поливам.

Те грейват развълнувани отвън!

Цветчетата притварят и заспиват.

Сънуват най-красивия си сън.

 

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??