Ламарина

26 ago 2017, 16:17

Poesía

269 1 2

Ламарина

Душата ми престана да работи.

И тя, от самотата опустя.

Зацикли нещо. С бавни обороти

взе да превърта. И напълно спря.

Не съумях изглежда, да я пренавия.

Помислих, че от влага е мухлясала.

Преставайки сълзите си да крия,

пружинката оказа се ръждясала.

Та... ламарина днес, душата ми замества.

Заспя ли, тенекиен шум ме буди.

Кънти във тишината. И се смесва

със тоя, на останалите луди.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2017-08-29T19:32:20+03:00

С риск да се повторя Дани: Добре дошла в клуба!...На лудите... Скърцат, тракат, правят с че ги няма, но са тук,неукротимите ни души....И слава Богу!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-08-26T16:41:50+03:00

Винаги остава нещо под ръждата, Даниела. Поздрав за хубавото стихотворение!