Ларго за глухи
До подлеза на ларгото в града
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах.
Акордеонът – с празнична въздишка
разпръсна есенния златен прах,
което няма как да ви опиша.
От припевите им във долно ре,
романси и шансони закачливи
усещам, че от тях съм по-добре.
Но те от мен са много по-щастливи.
Две птички Божии... Да можех с тях
шума и суетата да надвикам,
и всички суеверия и страх,
които ми нагарчат под езика,
запяла бих – врабче без дом и път,
с небе – едничко за подслон и стряха
за всички, дето бързат и мълчат
и даже, да послушат, не поспряха.
Когато каменният град мълчи,
дали е привилегия, че виждам?
Защо ли, Боже, дал си ми очи,
душата си ако залоствам трижди?
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »
3 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Заслужено! Финалното четиристишие толкова пъти съм ги преживявала.
-
Поздравления!
-
Много силно, Вале!
-
И аз не знаех, Златна, просто вчера си получих отличието по пощата.
-
Валюша, със закъснение разбрах, че това стихотворение ти е отличено със Специалната награда на Съюза на българските писатели в Международния конкурс "Огърлица от разЛОМени слова". Поздравления! Желая ти още много успехи! Бъди здрава!
-
Честито и на теб, Вале!
-
Благодаря, Веско, мисля, че тази тема ръди много добри творби
-
А бе кога ги пуснахте тия творби? Не знам за журито, но аз не бих поел отговорността да класирам тези ....... а бе нямам думи. Браво Валя! 1,2 и 3 сте всички за Първо място.
-
Благодаря ви, приятели, стихотворението не е писано специално по темата, просто съвпадна Марийка, Меги - това е без значение, нали ?
-
И аз останах озадачена! Без да знам точно как е вървяло гласуването, през цялото време се усещах в единоборство с теб, Валя!
-
Не разбирам как при класиране по процент гласували, това произведение е на трето място.
-
Благодаря ви, приятели,
-
Поздравления за успеха! Докосването до творчеството Ви, Валя-независимо дали е вербално или визуално, е безкрайно удоволствие за мен! Благодаря!
-
Когато каменният град мълчи,
дали е привилегия, че виждам?
Защо ли, Боже, дал си ми очи,
душата си ако залоствам трижди?
Въпрос със остри ръбове... Боли
когато очевидното не сгрява.
(А на малцина Бог е дал очи)
Избраните са винаги на клада...
Великолепие си , Валюша! Успех! -
Ако се абстрахирам от темата и погледна на това произведение през призмата на двете бутилки от "100 и една пуйки" - 56 градусов бърбън, който някак си ми опуйчва очите - ще установя, че водката ми: "Руски стандарт" с подарък, нестандартна чаша, ми е изиграла в предходното четене, нещо като майтап по балкански. Накратко - тази вечер ми харесва, защото ми е друг ритъма и изключвам зададената тема.
-
Като се изнасилваш да пишеш по теми, които не отговарят на душевното ти състояние... Ето - това ще е резултата.
-
Роси, Хари, благодаря
-
Силна творба! Поздравления и успех!
-
Мариана, Роси, благодаря ви.
-
Поздравления!
-
Благодаря ви, приятели, този образ е напълно реален, видях го и го пресъздадох.
-
запяла бих – врабче без дом и път,
с небе – едничко за подслон и стряха
за всички, дето бързат и мълчат
и даже, да послушат, не поспряха.
Силно е, Валя! Успех! -
Валя, трогателен и въздействащ е стихът ти! Имаш глас от мен! Успех!
-
Успех и на теб Вале!
Отново класен стих! -
Прекрасна си, пожелавам ти успех!
-
Хареса ми много!Успех!
-
Успех!
-
Осмисли деня ми, Валенце. Десет гласа бих ти дала, ако можех! Успех!
-
Права е Мария! Успех!
-
Много е добро стихотворението ти, Валюша!
Поздрави! -
Браво, Валя.
-
Уникална си! Както винаги, Валя!
Гласувам с душата си за това стихотворение, мила! А в успеха му изобщо не се съмнявам!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
