Лаура

31 jul 2012, 12:21

Poesía » Filosófica

869 0 9

Лаура със русите плитки,
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти
минава набързичко сутрин.
Лаура - момиченце малко,
а аз вече батко отруден!
Гледах я и си мечтаех
да върна годините някак,
безгрижно да тичам, незнаещ
какво ме очаква нататък! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лаура

Искате да прочетете повече?

Propuestas